НОВИНАР – Изпрати ни материал

Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!

Тежко е да се говори след загуба, която вследствие на нашите завишени изисквания, не беше много очаквана. Съдията и неговите авери от ВАР свършиха каквото трябваше. Съвсем неразбиращ и дори недовиждащ човек, ще види очевидното посягане с крак на Паскалев, но вараджиите не го видяха, а татювия убавец, го домързя да изтича до кабинката!?

Пропускът беше очевиден и непростим, затова изникват обичайните подозрения за обичайна пристрастност. В Локомотив се обръща голямо внимание на работата със съдиите. След Наско Узунов и Гонзо, сега комбинациите ги плете Таско Тасков.

Ние обаче трябва да погледнем своите кривици. Пропуснахме доста положения и се получи потвърждение на старото футболно клише:“-Като не вкарваш, ще ти вкарат“. Железничарите, колкото удара отправиха към вратата толкова гола вкараха и удариха една греда. Ние се скъсахме да пропускаме, а най-грамотния удар беше на Иса, след тръгване от ляво по нашата атака и влизане към дъгата на техния пеналт. Такава задача очевидно имаше Николай Златев и той през първото полувреме направи няколко подобни опита. Замисълът на треньорите беше ясен и талантът се стара много, но по мое скромно мнение той не се чувстваше особено комфортно на левия фланг!?

Нашите нападатели излязоха няколко пъти очи в очи с вратаря им, но не успяха да го преодолеят, пък и в много от случаите бяха в засада. За мен с изключителните си прояви, техният вратар беше играч на мача, колкото и парадоксално да звучи това. Ако бяхме успели да вкараме в най-силните си минути, през първото…….или ако Татювото беше дало дузпата и ако бяхме я вкарали, мачът нямаше да получи такова нереално цифрово изражение!

Ние обаче не вкарахме, въпреки немалкото създадени ситуации. За безпорядъка, който настъпваше в защита при отбелязването на техните голове и нахлуването за дузпата им, не ми се отваря приказка, че няма да мога да намеря коректните думи. Треньорите ще анализират, кой къде е трябвало да бъде, защо го е нямало и къде е бил. За нас любителите е достатъчно да си спомним при първия гол, как спокойно напредваха и действаха техните нападатели в ширналите се празни пространства.

Можем също да помислим, имаше ли случай нашите нападатели поне веднъж да получат такава удобна свобода на действие? Локомотивци се затваряха във фаза защита почти като Хебър, предния мач. При всяка възможност обаче, развиваха много перспективни атаки.

За втория гол какво да кажа, не знам Те играеха, ние гледахме! При дузпата, нахлулият в нашето наказателно поле измина разстоянието до там от центъра на терена, като на селско гезме. Не знам на какво се дължи, но беше повече от несериозно.

Загубата беше тежка и от пряк конкурент за шестицата.Така е обаче в тази велика игра. Печелиш, или губиш, винаги продължаваш. Продължаваме и ние. Взимаме си поуки, правим изводи, вдигаме се, работим и продължаваме с победите. Да се вайкаме няма смисъл. Ние феновете сме плътно до отбора и подкрепяме на max! Моряците умират, но не се предават!