НОВИНАР – Изпрати ни материал

Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!

Футболистите на Черно море изиграха поредния си добър мач. Както обичайно момчетата на Илиан Илиев владееха топката, държаха я далеч от своята врата и контролираха мача постоянно. Всички до един се вложиха максимално и нито за миг у зрителите не се появи съмнение за крайния изход.

Исмаил Иса демонстрира отново изключителна форма и показа, че е раздвижен, мислещ нападател от висока класа. Мазир Сула също имаше огромен принос в грамотните и красиви атаки на моряците.

След извършените смени, се изяви и в малко по-дефанзивна позиция, потвърждавайки своята поливалентност. Велислав Василев на дясното крило разбиваше тотално защитата на противника, като същевременно свърши и много работа във фаза защита. Двамата с Виктор Попов за сетен път показаха добър синхрон и господстваха по фланга. Десния бек отново направи страхотен мач и показа, че ненапразно е утвърден национален състезател. На другия фланг Цветомир Панов и Александър Василев също бяха всевластни.

Арлинд Дакай за пръв път започна като титуляр и отново показа, че е добро попадение в селекцията. Влатко Дробаров се завърна у дома с гол. Чувстваше се на моменти малка неувереност, вследствие да дългия период без игрова практика. Веднага се видя обаче, че сработването с Живко Атанасов не е изгубено и те ще бъдат същата непробиваема двойка централни защитници. Иван Дюлгеров имаше само една изява при стопроцентово положение на противника за гол, но запази мрежата си суха.

Никола Попов е известно име измежду българските съдии, но днес се държа доста прилично и се постара да излезе от обичайния негативен образ в българското съдийство. Дано да му е харесало, защото това е пътят. Зрителите трябва да гледат и обсъждат изявите на футболистите и стратегията на треньорите, а не безобразията на реферите. В нашето първенство съдиите често пречат на истинския футбол, а някои отбори допускат доста изненадващи резултати, след подозрително вяла игра.

Черно море продължава да бъде „Бяла лястовица“ и да играе красив футбол, с чест и достойнство, ако страничните фактори позволят. Крайно време е, тези странични фактори да се замислят накъде вървим и накъде бутат нещастния български футбол. Първенството ни навлиза в решителна фаза и със сигурност, ще бъдем свидетели на още доста странности. Не пророкувам, а се надявам да не съм прав.