НОВИНАР – Изпрати ни материал
Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!
Не победихме в мача с ЦСКА 1948, но можехме и да загубим. Треньорите на двата отбора си даваха ясна сметка за опасностите в този сблъсък и се бяха подсигурили повече от стабилно. С някои изключения не видяхме много красиви моменти, въпреки големия потенциал и при нас, и при тях. Доминирахме и натискахме през първото полувреме, през което домакините положиха доста старания да опазят вратат си суха. Не се притесняваха да чистят в корнер, надявайки се на ръстовите си защитници. Видяхме хубави неща от Ники Златев и Мади Кета по фланговете, както и трябва да отчетем огромното старание на Беншаа. Противниковата половина обаче беше много наситена и подсигурена.Това максимално затрудняваше всякакви опити за пробив. Същото обаче беше и пред нашето наказателно поле.
Ние обикновено владеем топката и държим играта далеч от нашата крайна защита.Този стил чувствително сваля напрежението от нашата отбрана, но пък свободните пространства за противниковите нападатели са понякога доста опасни. Имайки пред вид бързината и класата в редиците на ЦСКА, свободното движение на хора беше ограничено максимално от нашите защитници и средната ни линия. Васко Панайотов и Мимито пресираха по целия терен, започвайки още при техния пеналт. За мен преди началото на мача, най-опасни бяха Ради Кирилов и Георги Русев. Първият беше вещо неутрализиран от Вики Попов, а на Русев въпреки че оживи атаките им, не му беше позволено да си разиграва коня.
Съществото Сердюк не успя да се обърне нито веднъж и беше пълна нула. Опитваше да се придвижва към фланговете за да избяга от опеката на Живко Атанасов и Петар Босанчич, но там бяха Вики и Цецо. Въпреки че ръгаше и фаулираше преднамерено, номерата му не минаха. Неговата игра винаги е била мръсничка и провокативна, но срещу нас не му се получи. Всъщност в този мач си дадоха среща правилното развитие на българския футбол в наше лице, с налагане и развиване на собствени кадри, с допълване от опитни бойци.
При тях беше пълно със скъпи покупки от местния пазар и от чужбина. Там не се преподава футбол, както в ЧЕРНО МОРЕ, а просто се прави селекция. В крайна сметка се получи мач, в който двата отбора полагаха повече грижи да не допуснат гол, отколкото да вкарат и равенството дойде логично.
Не мога да подмина изявите на моите любимци. Вече споменах добрата игра на Попов и Златев, но искам да обърна специално внимание на Вили Василев. На всички ни е известна брилянтната му техника, а в този мач отправи няколко хубави удара и се видя добро развитие в това направление. Той е много трудолюбив, наред със страхотната си техника, хвърля много сили да помага и в защита. Включването на подобни шутове в неговия арсенал го прави още по-класен и ефективен.
Мартин Дичев също даде своя принос в успешният завършек на трудния мач и опазването на удовлетворителния резултат.
Признавам си, че очаквах по-лошо съдийство от Кънчев Димитров, но той ме опроверга, за което го поздравявам. Имаше някои обратни отсъждания, подминати техни нарушения и отпускане на по-свободна игра за техните футболисти, но с това отдавна май сме свикнали.
Коментаторчето не искам да го обсъждам, но изпълнението му при „нежното докосване“ на Чочев при отменения му гол, беше впечатляващо. Колективната, грамотна игра и високият моряшки дух, отново бяха водещи за отбора на Черно море. Практичното и предпазливо отношение към мача, не ни позволи да направим обичайната си красива игра, но този мач трябваше така да се изиграе. За пореден път голямо браво на момчетата и треньорите!