Варненския футболен клуб „Спартак“ има своята 105-годишна история… Понякога се заличават нетрайните неща. Но остават ярките спомени, тези, които се запечатват завинаги в паметта ни… А футболната история на един клуб има и своите герои. Те са в основата на еуфорията, която днес залива стадионите.
Един от най-ярките представители на “соколитe” и родния ни футбол през 80-те, е Живко Господинов. За един такъв страхотен футболист и човек, който напусна този свят преди 8 години, не може да се говори в минало свършено време. Роден на днешния светъл за България ден през 1957 година в село Владимирово и е възпитаник на детско – юношеската школа на футболен клуб “Спартак”.
По ирония на съдбата, пътищата на две от най-големите имена във варненския футбол и рожби на клуба Живко Господинов и Пламен Гетов (най – дискутираните футболисти извън столицата) ще се разделят. Живко ще радва привържениците на клуба от Варна, а Пламен Спартак Плевен. Малко по-късно той ще заиграе за половин сезон в Спартак Плевен (есента на 1987 срещу сумата ото 60 000 лева – твърде сериозна за това време) и ще остави отлични впечатления , но отново няма да може да играе редом до Пламен Гетов , защото по това време той е контузен. Всъщност, този трансфер автоматично ще го превърне в първия футболист в родното първенство, облякъл екипите на два различни отбора за един сезон, защото втория полусезон ще доиграе отново в родния Спартак Варна
Неговото амплоа на терена бе офанзивен полузащитник. Не случайно фланелката с номер 10 се носи винаги от футболисти с умения да организират и разпрeделят играта на отбора. Живко Господинов започва футболната си кариера в средата на 70-те години и преди това е част от детско-юношеския тим, в който играят дарования на школата като Пламен Михов (капитан по това време на отбора) и Пламен Гетов. Господинов дебютира едва 17-годишен през 1975 година в мач слещу Локо Пловдив. След кратък престой в „Б“ група и Ватев Белослав ( 1978/1979), където се утвърждава като постоянен и изключително талантлив футболист, той ще бъде новата постоянна футболна величина на Спартак Варна.
Големият възход е през през 1979 година, по време на първия, а по-късно и станал ежегоден международен футболентурнир “Варненско лято“. Един 21-годишен младеж ще получи наградата за най – добрия футболист на турнира след победата на „Спартак” Варна над “Тракия“ Пловдив с 1:0. Неговото име е Живко Господинов, а от този момент нататък той ще напише и златна страница в историята на варненския клуб.
Сезонът 1979/1980 година е единственият, в който Пламен Гетов и Живко Господинов ще бъдат заедно с екипа на Спартак Варна в „Б“ група. В професионалния футбол за отборите на “Спартак” Варна, “Ватев” Белослав, “Спартак “Плевен, “Черно море” и “Берое” той ще изиграе 356 срещи и 116 отбелязани гола. А головите завършващи подавания, които той умееше много добре да прави – едно от най важните неща за този спорт, със сигурност са много повече от тези 116 отбелязани попадения. За родния си клуб на ниво „А“ и „Б“ професионална футболна група изигра 306 срещи и 101 гола – един прекрасен атестат за офанзивен полузащитник. Паметните моменти са свързани с едно от най-силните поколения на “Спартак” Варна от края на 70 -те и началото на 80-те години. По това време в отбора са Краси Зафиров (eдин от най – силните вратари), Пламен Михов, Сашо Борисов, Владо Николчев (шампион преди това с “Левски”), Краси Венков (Джани), Енчо Недев, Румен Димов, Стефчо Найденов (Доктора), Пламен Казаков, Иван Петров.
Финалът за Купата на България срещу “ЦСКА” през 1983 година, бронзовите медали от първенство през сезона 1983/84 година – един страхотен сезон за Живко, получил и първата си повиквателна за националния отбор, а за трикольора ще изиграе впоследствие 39 мача с 6 отбелязани гола. И тук неизменно носи фланелката с номер 10 в конкуренцията на толкова добри полузащитници като Пламен Гетов, Емо Спасов, Пламен Марков. На няколоко пъти получава приза за най-добър футболист на Варна и Варненски окръг. Мачовете за Спартак Варна през 1983 година в евротурнирите (КНК) срещу “Мерсин” (победа над турския тим ) и осминафинал срещу “Манчестър” Юнайтед на велики футболисти като Норман Уайтсайд, Артър Албистън, Рей Уилкинс, Брайън Робсън, Арнолд Мюрен и Франк Стейпълтън, са паметни за Господинов и са част от най – славната история на клуба. В тези срещи английският гранд спечели, но отборът на Спартак, предвождан от Живко Господинов, остави чудесни впечатления. Британските вестници не пестят похвалите си към българския национал. Но зад всеки голям успех има и разочарования. Онова, заради което години по-късно Живко ще съжалява, е отклонената на два пъти от негова страна оферта да облече екипа на гранда “Левски” само заради пословичната си любов към родния “Спартак”. Една златна пропусната възможност за още по-добра кариера в синия клуб.
Другото голямо разочарование е свързано с пропуснатия уникален шанс да играе на Европейското първенство през 1984 година във Франция. По паметливите сигурно си спомнят този прекрасен мач, от който зависеше класирането ни. Може би един от най–добрите мачове на национално ниво срещу Югославия в Сплит, загубен от нашите драматично с 3:2 в последната секунда на мача. В този мач Господинов бе истински двигател и един от най-добрите на терена.
Разбира се, отличните игри в клубното ни първенство му осигуриха участие на Световното първенство в Мексико през 1986 година във всички срещи но отбора, класирал се сред 16-те най-добри на Мондиал 86 . Той е и единнсвеният футболист от варненски клуб, играл на Световно първенство. Всъщност, още един показателен факт за неоспоримата му класа, е офертата след края на Мондиал 86 от френския колос Олимпик Марсилия през сезон 1987/88 година. Тогавашното комунистическо управление и забрана на играчите да напускат страната ни, сключвайки договори с чуждестранни клубове, лиши Господинов от възможността да облече екипа на френския шампион, три години по-късно през 1991 година играл финал, а през 1993 година триумфирал и с КЕШ.
Все пак през 1988 година облича екипа на португалския Фафе, където изкарва сезон и половина. В края на кариерата си, съпътствана от доста контузии, най–често мускулни (трябва да се отбележи и факта, че той бе един от най-фаулираните футболисти през 80-те години, защото доста често противниците аташираха персонални защитници, за да го неутрализират) , по ирония на съдбата облече за последния си сезон през 1992 екипа на другия варненски отбор “Черно море“.
За принос към футбола във Варна е провъзгласен за играч N:2 на 20 век на Варна (след Божил Колев) и посмъртно със званието “почетен гражданин на Варна”.