Загубата на Спартак Варна в Плевен от местния тим със сигурност е поставила много въпросителни пред привържениците. Дали наистина отборът има манталитет да играе добре и като гост, защото е ясно, че точките, спечелени на чужда терен са много по-ценни от тези, които си взети като домакин.
Като се погледне таблицата до този момент, Септември София е с най-голямо предимство като постоянство в резултатите пред останалите отбори, а в карето към претендентите за едно от първите две места освен Спартак Варна спорят още Монтана, Марек и Добруджа. Според мнозина Добруджа е отборът, който може би ще се намеси сериозно със силната селекция през втория полусезон в тази равностойна битка. Но нека да се върнем към Спартак Варна.
В срещите у дома до момента Спартак се представя добре и показа много добра резултатност. Но е очевидно, че тима разчита най-вече на голмайсторските умения на Ахмед Ахмедов. Отборът играе раздвижено, с добро взаимодействие мажду крайните защитнци и фланговите играчи, създават се положения, които се пропускат, а пропуските при негативен резултат не се броят за голове във футбола.
Най-големите опастности идват и от добрата форма на крайните защитници Наско Зехиров и Виктор Митев, които освен чудесните набези по фланга отбелязаха и хубави голове.
Има и още нещо, което трябва да се преодолее. В случаите, когато допусне гол, тимът доста често изпада в ситуация, при.която се получава един психологически дисбаланс, акомпаниран от безидейност и нарушаване на синхрона в отделните линии. В никакъв случай това не е липса на потенциал, а игрова настройка, която не трябва да се губи независимо от моментния резултат. И както се казва в народната поговорка седем пъти падни, а на осмия ще спечелиш.
Играта между два отбора често завършва с победа на единия, а загубилия просто не трябва да пада духом, особено, когато има потенциал. А Спартак е клуб, който в исторически план винаги се е славел със силен дух на играчите, независимо от наслоените проблеми през годините.