Съдийските гаври и през този сезон са в центъра на българския футбол

Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!

В България битува мнението, че всички разбират от футбол и от политика. Аз се старая да не се товаря с политическите мръсотии, а футбола е повече от очевидно, че не го разбирам, особено вчерашният мач.

Имаше логика да предоставим инициативата на раздираните от проблеми микренци и да чакаме своя момент. Разполагаме с бързи и технични футболисти, които трябваше да излъжат натежалите от поредната евроизлагация противници. Не ни се получи обаче. Очаквах доста повече от един Мади Кета например. Нямам намерение да критикувам нашите, но нямаше корнер в нашето поле, при който да не треперим. Верно е, че те притежават едри телета, а съдията им разрешаваше да ни газят. Верно е, че двуметровия Амос Юга изпотъпка безнаказно всичко, каквото можа, но при ъгловите не можахме, да пипнем топка. Толкова ли не сме способни да потърсим противодействие. Най-фрапиращият момент естествено се явява техния гол.

Топката лети половин час към двуметровия гигант, но той я поема и насочва съвсем сам и необезпокояван. Отново сме объркани, а опита за намеса на Мимито, се превърна в перфектна голова асистенция. Не сме нито първите, нито последните загубили мач от 14 противника на „Армията“.

Начинът по който излизаме срещу тези галеници, обаче не ми харесва, ама никак не ми харесва. Някога във времената на соца, нашият отбор е тероризиран по армейска линия и рядко успяваме да направим успешни мачове срещу тях. Сега обаче, какво става. Какво ни пречи. Съгласен съм, че отново действат фактори, извън истинския футбол – от продажните рефери, до смешните, мазни коментаторчета.

Това обаче не е нещо ново. Всички знаехме какво ни очаква и пак ни излъгаха, независимо с какви средства. За положението между Матай и Курьор, не ми се говори, всички наши привърженици, ще го обсъждат. Аз само бих запитал, каква щеше да е реакцията на рефер, журналисти и шопска футболна общественост, ако това се беше случило в нашето наказателно поле.

Загубихме един мач, от който трябваше да отнесем поне една точка, но това е футбола, това е живота. Което не ни убива, ни прави по-силни. Стоим плътно зад отбора и подкрепяме момчетата.

Дано ръководството излезе с позиция за поредното тенденциозно съдийство. Съдийските гаври и през този сезон са в центъра на българския футбол, а нас ни чака мач с другите помазаници. Иска ми се в мача с Левски да покажем, че моряците умират, но не се предават.