Преди месец чрез Vsport.bg ви разказахме за невероятната и любопитна история на варненеца и фен на немския футбол Стефан Николов-Чочо, който се спаси от лапите на милицията на 14 февруари 1984 година по време на гостуването на Бундестима във Варна.
Тогава германците се изправиха срещу нашия национален тим в приятелска среща на митичния някога стадион “ Юрий Гагарин“. Чочо се промъкна през кордона от полицаи и се повози в автобуса на германската делегация, предвождана от легендарния треньор Юп Дервал от аерогара Варна до гранд хотел „Дружба“, преди да бъде заловен при пристигането на автобуса в популярния курорт, където германците отсядат.
Vsport ще ви представи още две невероятни негови истории в два последователни дни.
Ето какво разказа Стефан Николов пред медията ни:
„Преди 1984 година отново ми се случиха някои интересни неща в ученическите ми години, в които все повече се отдавах на футбола. Беше лятото на 1980 година по време на ЕП по футбол в Италия. Финалистите вече са ясни – Германия и Белгия. Но точно на същия ден трябваше да пътувам на ученически лагер в курорта Панагюрски колони. Направо не можех да си помисля, че ще пропусна този мач. Нали знаете, че по това време нямаше сателити, цифрови телевизии и с нетърпение чакаш някое голямо първенство. Лагерниците, учителите и директора са на гара Варна и ще отпътуват с влака. Всички бяха на лице, качват се и трябва да потеглят. Само мен ме няма. Настанало голям смут и суматоха. Остават около 30 минути, докато влакът потели и изведнъж идва леля Мария (моята майка, която също беше фен на немския футбол и заради която заобичах Байерн и Бундесима). Тогава тя съобщава за голяма изненада на всички, че синът й и няма да пътува с лагерниците, защото има много важен финал, който е по-важен от всичко останало на този свят и ще трябва да поддържа Германия, а утре тя лично казва, че ще ме качи на влака. Представете си по това време какъв смут и изненада е станало и то през годините на комунистическия режим, когато подобни своеволия се наказват. Майка ми казва, че още на следващия ден ще качи лично сина си на влака за лагера. Решението е взето, връщане назад няма. Същата вечер Германия спечели финала с 2:1. Тогава бях най щастливия ученик в този момент, а на следващия ден с усмивка и вълнение и бях изпратен от майка и татко на ученическия лагер.“
