Безспорно неудобният час в делничния петъчен ден бе причината много от местата на стадион „Спартак“ да останат празни, а си заслужаваше да изглеждаш дербито на Североизток между Спартак и Добруджа. Два отбора с опитни играчи, които се стремят да играят приятен и техничен футбол.
Това, което Спартак показа през първата част е облика, който всеки един привърженик иска да вижда във всяка една среща. Победата над Септември безспорно внесе голямо самочувствие в редиците на варненци.А първото полувреме срещу добричлии бе истински апотеоз на съвременния футбол и потвърждение на тезата ми, че отборът е с потенциал да играе в efbet Лига.
Много движение, комбинации на скорост, подсигуряване, отличен баланс и чудесно бързо преминаване към нападение след открадната топка или добре свършена работа в защита.
В отбора просто не се виждаше уязвимо място, а двата гола на Ахмед Ахмедов, в които отново бе замесен Ромеш Ивей, бе една наглед малка илюстрация на едно превъзходство през първата част.
През второто полувреме домакините оставиха по-голяма свобода на действие за гостите, които тръгнаха по-смело напред и в две от ситуациите само късмета и колективната работа в защита не позволиха на гостуващия тим да отбележи по ранен гол. Вторите 45 минути подсказаха какво е необходимо, за да се запази баланс в постоянството на играта от първата до последната минута. И е важно да се направи изводът, че нещата не трябва да се правят наполовина, защото другата, липсваща половинка е тази, която е по важна, за да се получи желания ефект .