Сега, когато Спартак Варна изпрати още един професионален сезон в историята, идва ред на следващия.
Иска ми се по-скоро да хвърлим поглед на онова, което се появява от школата, или по-точно да стане реч за младите „соколи“, чийто криле са готови за реещия полет към по-големи височини.
От доста дълго време следя развитието на младите играчи от Спартак Варна и безспорно няма как да не адмирирам решението на ръководството да подпише професионални договори с трима от дублиращия тим – Дани Халачев, Александър Янчев и Александър Александров. Първият е централен нападател, който с течение на времето може да се превърне в подходяща алтернатива на сегашния голмайстор на тима Ахмед Ахмедов. Двамата съименници са типични левичари, които в модерните схеми играят като обърнати крила по десния фланг. Имат добра индивидуална техника и острота по фланга, които са залог за бъдещето на клуба.
Може би раздялата с Велислав Боев е малко неочаквана, защото младокът бе твърд титуляр в срещите от Втора Лига. Възпитаник на школата, който играе на най-невралгичния пост в световния футбол – ляв краен защитник.
Трябва да се помисли повече върху подхода към играчите от ДЮШ, защото след време те се превръщат и в най-конвертируемите футболисти, от които клубът може да спечели. А и години след това се е случвало клубовете на съжаляват за пропуснати ползи и проведена недалновидна политика.
През втория полусезон момчетата на треньора Иван Цветанов бяха и най-резултатният отбор в Трета Североизточна лига. Отлични изяви имаше и плеймейкърът Никола Владев, който се отличи с 13 асистенции и 7 гола в 26 срещи.
Към тази статистика отлично се вписаха още крилото Александър Йорданов, Мартин Янакиев и Николай Василев, които показа много сила и енергия като дефанзивен халф. В защита отборът също показа потенциал и израстване на играчи като Кристиян Курбанов или Любослав Маринов. Със сигурност този млад отбор ще покаже още по-голям потенциал, но дали ще получат възможност за изява зависи от новия треньорски щаб и ръководството, което ммногкратно заявява, че в бъдеще основно ще разчита на местните кадри.
Казана дума -хвърлен камък, казват старите хора. Спомням си едно чудесно интервю преди време на Кристиано Роналдо, който на 39 години ще е все още е световен топ играч и бе заявил: „Таланта без отдаденост и упорита работа е нищо, но още по-пагубно е, когато те не бъдат забелязани навреме“.