Чрез тези няколко реда искам да припомня за наближаващия празник на футболния Спартак. И понеже живеем в модерен свят, в който сме възприели електронния начин на живот като едно нормално ежедневие, ми се иска да се върнем няколко десетилетия назад, когато хората без телефони и таблети се радваха истински на живота и на спорта.
И с онази огромна любов към любимия отбор, която ни кара да сме винаги на стадиона и да го подкрепяме. Разказвали са ми, как навремето тълпи от хора през Гебедже към Варна са посрещали тима на „Шипченски сокол“ като държавен шампион през 1932 година, а влакът, с който са пътували шипченските соколи и носели Купата, прикрепена върху вагона на машиниста от столицата към морето, бил затрупан с градински китки и лаврови венци, а дамаджаните с вино били скромен подарък на фона на днешните материални условия за играчите и то само заради изпитаното удоволствие.
Тържествени слова, почести и градска любов – наградата за победителите. Та това е било най-великото събитие в живота на хората и привържениците преди повече от век за варненския Спартак. И сега, когато в края на този месец “ соколите“ ще отпразнуват 106 години, е хубаво да си припомним тези незаменими години. И с една невероятна подкрепа към играчи през онова време, които не са спечелили нищо материално извън терена, освен горе споменатите неща.
Всеки все още може да го чуе в историята на клуба и във все още запазеното изтъркано с праха на времето видео в разказа на чудесния полузащитник от 30-те Александър Коев – Железният – един от героите на „Шипченски сокол“. Да, това е любовта към клуба в наближаващата годишнина от създаването на Спартак.
Какво да се прави, живеем в ново динамично време, в което старото е или отречено или забравено, а новото, каквото и да е, го възприемаме и му се радваме. Е, някои ще кажат, че тези години,за които споменах, са само един носталгичен спомен, свързан в случая с историята на Спартак, но пък идва да ни покаже, че духът на времето е жив и се предава от поколение на поколение, освен, ако динамичният технологичен свят вече не го е заличил.