НОВИНАР – Изпрати ни материал
Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!
Откакто се помня, в България постоянно се правят промени и реформи. Никога нищо не ни е наред и все се лъжем, че ще се оправим. Все слушаме фрази от типа на знаменитата:“Поживем, повидим“!? То не бяха в годините на соца „грешки на растежа“, които се превърнаха в „разтеж на грешките“ и всеки поврат, водеше до нови пропадания.
Всички у нас разбират от политика и футбол, само аз от нищо не разбирам!? Не разбирам защо не уважаваме нищо стойностно и винаги се стараем да ругаем можещите и успелите? Не разбирам „примерно“, как може да не подкрепяш най-можещия и постоянно работещ треньор в България? Видя се от всички, че отборът заигра и започна моделирането на собствен стил, с елементите на модерния футбол.
Подавахме си я на крак, държахме топката и се учехме да контролираме играта. Защото ключовото за мен е, че Илиан Илиев учеше футболистите, както го е правил винаги в своите отбори! Той знае, че този е пътят! Нямаме бази, нямаме структури, нямаме система, но поне от тенденциите в играта, да не изоставаме!? Докато всички в България рушат, той градеше основите на една истинска и стойностна промяна във футболния облик на отбора! Беше ясно, че с тики-така не можем да надиграем Испания, от където тръгна този стил!? Можехме обаче да играем и да се учим от първите!? Можехме да използваме невъзможната за преодоляване група, като стадий в своето развитие. Отбор се изгражда с работа, търпение и мачове за обиграване!? Какви по-добри контролни мачове можеше да ни предостави Съдбата, от сериозни сблъсъци с напреднали и водещи отбори!? Често се оплакваме от липса на подходящи съперници за контролни мачове!? В националния отбор този проблем е още по-сериозен, заради ограниченията във времето и заради кратките, няколкодневни сборове!?
Друг е въпросът, че с нас вече никакви напреднали страни, не проявяват желание да играят!? Мачовете с Испания, Турция и проспериращата Грузия са шанс да премерим сили с големите и да откраднем нещо от техния опит!? Съвсем по нашенски, ние принудихме градящия треньор да си отиде и го заменихме с едно футболно чираче!? Нищо лично, „примерно“ към никого, но какво показахме в двата последни мача!? Наредени пред гол-линията, смачкани от противника футболисти, които чалкат силно топката, нависоко и надалече!? Това дори и директен футбол не бих го нарекъл, „примерно“. Нашите играчи напускаха собствената си пеналтерия, само в почивките между двете полувремена!? Никакъв опит за изнасяне и за игра в центъра. Махай я панически, надалеч в текезесарски стил, а напред може някой от бързаците да я догони!? Случи се по един-два пъти във всеки мач, но това не беше игра!?
Притежанието 75/25 показва, че нас ни е страх от топката!? Динамиката на противника ни плаши, а трябваше да опитаме поне малко да я копираме. Че не можем да ги надиграем е повече от ясно, но можеше да чуем поне модерната дума „позиционален футбол“!? Турците през първото ни разкарваха напред, назад и настрани за да бягаме нахалост, а ние обявихме че сме играли добре!? Нали треньорът заработва заплатата си на почивката!? Щом през първото сме играли както трябва, какви инструкции са получили за второто, че ни размазаха тотално!? Как може един отбор да рухне от един гол, пък бил той и автогол? Това първия автогол в света ли е и толкова ли е фатално подобно явление? Оправданията са забавни, но ние пак вървим надолу! Българинът не уважава никакви авторитети, а постът Национален селекционер трябва да бъде институция. Илиан Илиев е известен с твърдия си и независим характер, защото той е от малкото хора с характер в България! При него не може да има вмешателство и странични интереси!
Лично на мен ми е писнало от безгръбначни, голи охлюви! Както казва президентът на БФС, нека никой не се обижда, но що за стратегия прилагаме!? Бият ни с по 4-5 гола разлика, а ние казваме че сме доволни от играта!? След като сме доволни, защо и в двата мача започнахме с по 8 промени в състава? Нали уж искаме да градим? При г-н Кръстаич, се канеха много футболисти и това беше отчетено като грешка.
Грешка е, но един сърбин няма как да познава футболистите и е може би нормално, да ги оглежда. Александър Димитров нали уж ги познава? Защо тогава действа като паднал от Марс? Докато ръководителите мислят по махленски, няма начин да се отърсим от махленското ниво! Същото между впрочем се отнася и за нас, дето сме по трибуните! Искаме от играчите да дават повече от 100%, а какво даваме ние!? Стадионът при мач на Националния отбор се напълни само веднъж, с желаещи да видят испанците отблизо!? Иначе никакви ни няма и числото на присъстващите е трицифрено! Това ли ни е патриотизма?