Невяна Владинова – втори вицепрезидент на Българската федерация по художествена гимнастика, в интервю за предаването „Спортът на фокус“ по Национална радиоверига „Фокус“
– Вече втора година Стиляна Николова приковава вниманието в родната художествена гимнастика. Възможно ли е тя да постигне успехите на своите славни предшественички Анелия Раленкова,Диляна Георгиева,Илиана Раева,Бианка Панова,Мария Петрова и т.н. ?
Ами силно се надяваме. Всъщност, в момента имаме един много силен национален отбор, където всяка една би могла да бъде на топниво, всяка една има талантите, заложбите и възможността. Единствено трябва да работи здраво, да се абстрахира от тази мисъл, за да може максимално да се концентрира върху работата си, върху участията си. И вярвам, че нещата ще се случат.
– Доколко тя го понася чисто психологически като натиск, като очаквания на публиката ?
Тя е малка жена бих казала, чисто визуално, иначе е един голям човек, един много интелигентен човек, който много добре знае какво прави в залата и какво иска да постигне. Това е част от играта – няма как да си на високо ниво и и да няма очаквания. Затова издържат тези, които успяват да устоят на тази отговорност, и както казах по-рано, да се концентрират върху тяхната си работа, да си я свършат и да се получат нещата.
– Какъв чисто човешки съвет дава Невяна Владинова на Стиляна Николова?
Винаги да гледа себе си, да се състезава единствено със себе си. Да, имаме конкуренти, има всичко, може да гледа, да надгражда чисто като композиция и съчетания на тях, но винаги да се състезава със себе си, да не мисли кой , къде и как ще я бие, защото всичко е временно и тогава може да загуби себе си.
– В ансамбъла летвата вече е вдигната неимоверно, направо на планетарно ниво. Има ли известно отстъпление или трябва да дадем време на новите момичета?
Не мисля, че има отстъпление. Мисля, че тези момичета са също много качествени, талантливи. Вярваме във Весела Димитрова, тя е един невероятен треньор. Не забравяйте,че тя подхвана предния ансамбъл една година по-рано, още докато Ина Ананиева готвеше другия ансамбъл за Рио 2016, така че имаше повече време и за самите момичета да се сработят. Въпреки това на дебюта си на световно първенство тези момичета станаха световни шампионки. Не мисля, че това е отстъпление.
– Добре. Искам да попитам, знаейки старата максима, че занаят се краде, какво успя в добрия смисъл на думата да открадне Невяна Владинова от Илияна Раева?
О, от Илияна Раева има толкова много, което може да се открадне. Тя е един невероятен пример за лидер, за водач. От нея черпя много сила, много мотивация, в много моменти виждам как да преценя ситуацията, как да се справя с нея. Най-много ми харесва това в нея, че тя не ме кара да бъда като нея, тя ме кара да бъда себе си, но ми дава един пример за това какво искам аз да направя в бъдеще с художествената гимнастика.
– И все пак за всички е ясно, че тя ви подготвя за нейния пост. Труден ли е пътят? Лесно ли го избрахте? Защото някак си аз останах с впечатлението, че не разбрах кога точно се отказахте и станахте ръководител, нямаше бенефис и т.н. В смисъл кога го решихте, кога осъзнахте, че искате да не сте съдия, като Християна Тодорова например или треньор, а точно ръководител?
Лесно няма. Когато е лесно не е интересно. Не сме научени по този начин. Аз се отказах 2020 година след пандемията, контузих се сериозно и не можах да продължа. Но това беше нещо, което бях обмисляла дълго време преди да се откажа. Така последните години вече си казвах: идва ми времето, трябва да зная какво да правя, не искам да се лутам след като се откажа. Не знаех, че точно това ще бъде моят пост, но отидох и заявих на Илияна Раева, че искам да й помагам, да работя с нея в нейния екип, тя ми предложи това, разбира се, не се отказва на такова нещо, беше нещо голямо за мен. Но това е нещо, което приемаш и после се чудиш какво да го правиш. Чувствам се на място, мисля че имам какво да покажа, с какво да помогна все още на спорта. Обожавам художествената гимнастика и съм готова да направя почти всичко в името на нейния успех.
– Ще успеете ли заедно с нея двете в битката за новата база на стадион „Раковски“? Защото това е като язва за българския спорт – липсата на добра база, и оттам няма и резултати.
Това е една битка, която Илияна Раева води още откакто аз бях дете може би, толкова отдавна. Тя й е много на сърце. Тя постигна всичко в спорта, но наистина това си остана нещо, което определено иска да постигне докато все още е водач. Вярвам, че ще го направи. В момента срещаме много подкрепа от страна на министър Лечева, за което сме й много благодарни, и вярвам, че първата копка е абсолютно в обозримото бъдеще.
– И накрая какъв съвет би дала Невяна Владинова на малките дечица, които сега са на 4, 5, 6 годинки, които гледат по телевизията и казват: „Искам да стана гимнастичка“? Как да започнат? Или съвет към родителите?
Децата ги съветвам, ако им харесва наистина и обичат това нещо, да го правят, ако не, само защото някой ги е накарал, да се преориентират в нещо друго, да слушат треньорите си, защото те винаги мислят за тяхното добро, и да бъдат постоянни, да не се отказват. А родителите ги съветвам, когато пращат децата в залите, да ги оставят в залите, да не се месят на треньорите, да не се месят в тяхната работа, защото те не са толкова компетентни, не са специалисти и понякога е възможно да дадат дори грешнен съвет на децата си.