На днешния ден, 31 май 1974 година, трима варненски играчи влизат в историята на българския футбол, ставайки Европейски шампиони за юноши в Швеция. Това е третата и последна титла за България на тези форуми. В групата в Хелзинборг тимът ни побеждава Люксембург с 2:1, Дания с 3:2 и завършва 0:0 с Уелс. На полуфиналите нашите побеждават Шотландия, а на финала Югославия с 1:0 след гол на Краси Манолов. В състава на „плавите“ са бъдещи големи имена на югославския футбол като Сафет Сушич, Фарук Хаджибегич, Мерсад Ковачевич. Вратарят Константин Костадинов, защитниците Димитър Енчев и Георги Андонов защитават честта на варненския Спартак и са част от този много силен национален отбор. В него личат имената на играчи, които ще запишат имената си със златни букви в клубния ни футбол. Това са Ради Здравков, Цветан Йончев, Иван Методиев, Спас Джевизов, Иван Илиев, Славчо Хорозов ,Краси Манолов. Капитан на тима е футболистът на Спартак Варна и централен бранител Димитър Енчев, години по късно шампион и носител на Купата на страната със Левски през 1978 година. Участник и в паметния 1/16 среща срещу Милан от турнира за Купата на УЕФА. В този ден си спомни пред Vsport.bg за тези велики мигове отпреди 50 години:
„Много силно поколение от български играчи. Не случайно достигнахме и спечелихме финала срещу Югославия. Две години по късно отново се срещнахме с югославяните в почти същата формация по време на квалификация за европейско младежко първенство. Но трябва и да отбележа, че в първенството учавстваха Англия , Франция и ГДР, чийто играчи по-късно се превърнаха в големи звезди и учавстваха на големи първенства. Така че това първенство бе голям връх за нас. След финала в Малмьо със самолет кацнахме на аерогарата в София на 1 юни и след това на препълнения стадион „Васил Левски“ преди приятелската среща между България и Англия (0:1) показахме Купата под аплодисментите на зрителите. Като награда за титлата получихме по един съветски часовник Poljte. Такива бяха наградите навремето-предметни. Играеше се за честта на родината, а любовта към самата игра бе водеща“.
