На днешния ден Бисер Димитров или бате Биско, както са свикнали да го наричат по-старите привърженици, навършва 89 години. Заедно със съотборниците си от тези изминали десетилетия Иван Филипов и Любен Костов е най-възрастният измежду всички ветерани на футболна Варна.
Роден е през 1934 година в морската столица във времена, когато децата се радваха на зашита от парцали топка и ушити от телешка кожа футболни обувки, а филията с масло и мед бе най-голямото удоволствие. В продължение на 10 години бате Биско носи гордо екипа на Спартак Варна. Играе на поста десен защитник и от 1955 година до 1964 година и записва за варненския тим тим 224 участия във „А“ група.
С отбора на Спартак Варна е бронзов медалист от държавното първенство през 1955 година. През 1961 година той играе и финал за купата на Съветската Армия, загубен от най-силния по това време отбор във страната ЦДНА с 0:3 в София. Участието във финала е знаково, защото заедно със съотборниците си играе 1/32 финал от турнира за КНК срещу един от силните отбори в Европа и многократен шампион на Австрия – Рапид Виена, в който личат имената на бронзовите медалисти с националния тим от СП през 1954 година Рудолф Фльогел, Паул Хала и капитанът Герхард Ханапи. Последният е един от най-добрите играчи на Австрия за всички времена.
В първия мач варненци оставят отлични впечатления, а нападателите Христо Николов и Любен Костов пропускат да отбележат гол във вратата на австрийците. На реванша във Варна по-големия опит си казва думата и Рапид печели с 4:2 на стадион „Юрий Гагарин“, като автор на двата гола за варненци е Любен Костов.
Бисер Димитров винаги говори с умиление за тези години и за своите съотборници от Спартак Варна:
„Много хубави моменти преживях със Спартак. Много добър отбор, имахме чудесни момчета, всеки милееше за клуба, както треньорите и ръководителите през тези години. За мен бе чест да облека екипа на „Б“ националния отбор като играч на моя клуб при откриването на стадион „Юрий Гагарин“ през 1957 година в мач срещу Унгария, завършил 1:1. Уггария тогава бе световна сила. Между нас и Черно море имаше едно съперничество на терена и приятелство извън него. Колодрума (на това място днес е ДКС-Варна), на който играехме мачовете си, винаги се пълнеше,особено срещу софийските тимове. Хората се изсипваха от автобусите и идваха да ни гледат. Софиянци винаги се съобразяха с нас, дори шпикера на стадиона казваше, че в София гостува един от най-техничните отбори извън столицата Спартак“.