Димитър Тонев бе първото зимно попълнение на Черно море. На „Тича“ офанзивният футболист акостира от Ботев (Пловдив), където той измина дългия път от юношеските гарнитури до първия отбор и бе със статут на любимец на местните фенове. Качествата му обаче бяха забелязани от опитния в това отношение Илиан Илиев, който побърза да го вземе при „моряците“. И след трудното начало в efbet Лига дойде и първият фойерверк от Тонев – победен гол срещу Левски на четвъртфинал за Купата на България. Пред Novsport.com националът на България говори за първите си месеци във Варна, победата над „сините“ и предстоящото дерби със Спартак (Варна) в събота.
-Привет, как се чувстваш в отбора в първите месеци след трансфера? Казват, че едно от силните оръжия на „моряците“ е именно силният колектив, усети ли го вече?
– Нищо по-различно не мога да кажа за колектива. За него са говорили много преди мен. Отборът ме прие добре, градът ми харесва, сходен е на Пловдив, но с тази разлика, че зимата бе по-студена.
-Отмина ли еуфорията след гола срещу Левски?
– Еуфорията беше голяма. Аз и отборът ми бяхме много щастливи, че отстранихме Левски на четвъртфинал. Всичко обаче вече е минало, гледаме това, което предстои. Борим се за третото място и за спечелването на Купата на България. Предстои дерби със Спартак (Варна) и мислим само за него.
-Къде го нареждаш това попадение в кариерата ти дотук?
– Не съм си нареждал головете в класация, не са и много на брой. Може би по важност, да, може да е на някое от първите места.
-Илиан Илиев каза ли ти нещо по-специално след мача със “сините?
-Конкретно, не, но имаше една забавна случка. Играх с №12 в първите 3 кръга. Но в тези мачове имахме загуба и две равенства. В седмицата преди двубоя с Левски треньорът се шегуваше в съблекалнята, че аз съм карък, тъй като знаем в каква победна серия бе тимът преди зимната пауза. Предположи, че може да е от номерът ми, тъй като и в Ботев, и в Крумовград бях с №23. Поръчахме стария ми номер, който дойде буквално 3 часа преди срещата със „сините“. Така се случи, че победихме с мой гол. Първите думи на Илиан Илиев след двубоя бяха „видя ли, че е от номера“.
-А какво научи от Илиан Илиев дотук?
-От първо лице го познавах от повиквателната в националния, където бяхме работили заедно, но за кратък период от време. Сега е по-различна работата ни, тъй като ме използва по-различна позиция на терена, не е непозната, но е нехарактерна за мен – на лявото крило. Рядко съм играл там, в момента се уча на нови неща и се надявам да се адаптирам по-бързо, за което и той ми помага. Целта ми е да осигурявам на отбора голове, асистенции и добри игри…
-Предстои дерби на Варна, усеща ли се вече еуфорията около мача в града?
– Поне от месец се говори за това дерби. Участвал съм и в други мачове с такъв заряд, наясно съм какво означава този двубой за хората във Варна. Вярвам, че стадионът ще бъде пълен, а атмосферата ще бъде на високо ниво. Смятам, че събота, 8 март, няма да бъде само празник на жената, но и празник във Варна. Всички в отбора ми говорят за това дерби, не само на мен, но и на чужденците. Значимостта на такива срещи се дели на 3 в даден отбор – първо за играчите, които са продукт на тази школа, после на българските футболисти, които са наясно със значимостта на дадената среща, и трето на чужденците, които ще играят. Опитните в отбора ни говорят за това, което предстои. Наясно сме и със статистиката, която е в наша полза. Дано продължим серията от последните мачове.
-Играл си в дербито на Пловдив, сега ги предстои това на Варна. Остава ти само още едно у нас за хеттрик, допускаш ли, че един ден можеш да вземеш участие и в дербито на България?
– Имам доста дербита на Пловдив, предстои ми и това на Варна. За ЦСКА – Левски не знам, никога не казвай никога. Не знаеш какво ще ти поднесе животът.
-Няма как да не питам и за Ботев (Пловдив), как си обясняваш кризата в Ботев?
– За мен не е криза това, че отборът няма положителни резултати през тази година. В крайна сметка е на 4-о място в класирането. Не е криза и забавянето на заплатите. Най-голямата криза е, че от известно време насам клубът губи същността и идентичността си. Налагат се все повече чужденци, а знаем, че Ботев е бил симпатичен през годините не само с играта, но и с това, че налага родни играчи и юноши на клуба. За жалост, това не се случва само в Ботев, а в целия български футбол. Виждаме, че сходна е ситуацията в Левски, ЦСКА, Лудогорец, а най-лошото е, че последните в класирането, какъвто е Хебър, излиза и играе с 10 чужденци срещу нас. А това не води до нищо положително в българския футбол. Надявам се това да се промени с или без правило.
-За финал – как ще коментираш жребия с ЦСКА за Купата?
– Относно жребия, какво да кажа… познавам част от хората, присъствали на събитието. Не очаквам да са направили нещо нередно, но самият факт, че топките не бяха разбъркани и това, че нямаше представители на клубовете, поражда съмнение в хората. Българският народ е толкова изстрадал и лъган през последните години, че се съмнява във всичко и се поражда съмнение. Както обичам да казвам, в България, когато един отбор поведе с 2:0 и допусне обрат, казваме, че е тото, а когато същото се случи в Англия, е магията на Висшата лига. Иначе като съперник, не мога да кажа, че ЦСКА бе по-добър вариант от Лудогорец. Спорно е, защото изостава в класирането и това е златният шанс към Европа. Затова и ЦСКА е по-труден съперник от Лудогорец.