Отминаха онези години и декади, през които романтиката бе неизменна част във всяко едно направление на нашия живот. Спомням си десетилетия назад и треньори като Георги Капанов, Христо Колев и Димитър Видинлиев, неуморни спортни деятели и наставници на клуба, които обикаляха училищата с тефтер и химикал в ръка (тогава нямаше таблети и смартфони) и си водеха бележки за онези деца, които са има направили впечатление, докато играят организиран футбол по училищата.. И сега се връщам години назад, когато много от футболистите, преминали през подготвителния режим на тези незаменими треньори, направиха страхотна кариера, а играчи като Краси Зафиров, Пламен Гетов и Живко Господинов оставих и трайна диря в българския футбол.
Да, днес живеем в свръхмодерно време. Време, което не подмина и спорта и в частност футбола, превърнал се може би в един от най-печелившите бизнес индустрии на света. Отсъствието на Спартак повече от десетилетие измежду най-добрите като че ли откъсна клуба от миналото и традициите през годините. Смятам че винаги идва и момент, когато тези традиции, доказали, че на се мимолетни, трябва да се възродят. Сега вече Спартак има обновена база, СК „Локомотив“, модерни условия за младите играчи и все повече деца, които имат желание да се запишат и тренират във академията.
През изминалия сезон Спартак се запомни с две неща освен всичко друго, което се случи. За първи път в историята Спартак през изминалия сезон във efbet Лига игра с толкова много чужденци, като изключим може би началото на 90-те години, когато бе един от първите отбори, в които играеха украинците Владимир Хмелницки и Андрей Кондратович, оставили между другото добри впечатления. Но това е вече практика, която съществува навсякъде по света. Може би най- очевиден за п- проницателните е фактът, че в състава през изминалия пролетен полусезон не фигурираше нито един юноша, с изключение на мача срещу Ботев във Враца, където на пожар при отсъствието на контузени играчи бе извикан голмайстора на дубъла -18 годишният Дани Халачев. Едно момче, пред което има бъдеще и възможност да се реализира във Втора лига.
В дублиращия състав освен въпросния играч има още поне двама, трима играчи, които спокойно биха могли да попаднат в разширения състав за новия сезон във второто ниво на професионалния футбол. Незнайно по какви причини бе натирен един млад талант от школата на клуба и юношески национал до 19 години Велислав Боев. Момчето загатна за големия си потенциал още във Втора лига преди два сезона, когото игра във всички срещи на тима. Младият Боев играе на един изключително дефицитен пост -ляв бек. Днес не само в Българския, но и в Европейския футбол се намират трудно играчи със силен ляв крак на тази позиция. А момчето има качества, които би могъл да развие с течение на времето – добра техника, непримиримост в двубоите, активно включване по левия фланг. И дано новият треньорски щаб отново се обърне към него, за да не се похаби безхаберно таланта на един млад футболист.
Хубаво е, че друг един безспорно талантлив играч като Дани Начев може би ще остане в отбора, защото в днешно време футболните импровизатори, които трябва да изпълняват ролята на типичен плеймейкър, са отдавна изчезнала порода. Спартак като един млад за новите стандарти съвременен клуб, преминал през толкова препятствия през последните 14 години, ще бъде закономерно да се крепи на младостта, на академията, която да развива качества на млади „соколи“, готови утре да излетят от гнездото в успешен поле .
И ако трябва да се даде пример към този момент, бих посочил школата Септември София, която не случайно получи преди време награда от Министерството на младежта и спорта като една от най-добрите в страната. Тимът във Първа лига през изминалия сезон разчиташе на млади кадри, играеше модерен, приятен за окото футбол и отново ще бъде един от фаворитите за промоция във Еfbet лига.
Имах възможност да разговарям много пъти с един от най-ярките представители в историята на детско юношеския футбол на Спартак Варна Димитър Видинлиев. Един мъдър, достоен, с чувство за хумор човек, който отвори пътя за големия футбол на Живко Господинов, Пламен Гетов, Краси Зафиров, Енчо Недев, Пламен Михов, Краси Венков – Джани …. Като един мъдрец някога ми казваше – “ Когато видя запалената искра към футбола в очите на момче и още с първото движение разбирам, че е роден за тази игра“.
Дано заветите на хора като него винаги да бъдат пример за следващите генерации…