НОВИНАР – Изпрати ни материал
Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!
Отново дойде време за шампионатни мачове и отново е време за нови надежди. Ние българите си спомняме, че сме православни християни когато ни е нужно и когато ни е удобно!? В Светото писание се казва „Вяра, Надежда, Любов“ и това са фундаментални понятия в религията и за живота въобще! Те са основа и за отношението на привържениците към любимия клуб. Трябва да вярваме и да вдъхваме вяра на футболистите и треньорите във всяка ситуация. Надеждата към по-добро, следва вярата и двете са неразривно свързани. Най-силна от трите обаче е любовта и тя не трябва никога да ни напуска! Всичко, което правим трябва да е водено от любов към нашия велик клуб и с мисъл за неговото настояще и бъдеще! Нашите предшественици са ни показали пътя от 1909 година насам и ние трябва да го продължим!
Видяхме новоизградения Черно море и се надяваме, че и в това първенство ще бъдем, между водещите отбори. Намираме се в период, когато момчетата са поуморени и малко тежки, след изнурителните тренировки. Някои пък се включиха по-късничко и имат да наваксват. Не знам дали е от фазата на предсезонната подготовка, или от степента на сработеност, но футболистите на Дунав сякаш изглеждаха по свежи и в някои моменти си позволяваха да ни притискат!? Държахме топката и контролирахме играта в по-голямата част от срещата, но мисля че все още сме далеч от желаното. Вижда се, че е свършена много и добра работа, която с напасването между футболистите, трябва да даде очакваните резултати.
Нормално беше да наблюдаваме с по-голямо внимание и по-критично новите попълнения. Лично аз в контролата срещу Добруджа, на почивката си смених мястото за гледане, за да бъда постоянно на няколко метра от позицията на Петър Андреев. Помня изявите му от Локо Пд и мисля, че това момче има изключителни качества. Показа ги и при нас, но ми се струва, че нещо му куца в концентрацията!? Нямам навик да критикувам своите, няма да го направя и сега. На младите момчета в състава, мога да им бъда дядо и затова ще си позволя да им дам един бащински съвет: „Животът е кратък, а футболната кариера е още по-кратка“! Талантът е от Бога, но този дар трябва да се развие и поддържа. Който иска да бъде запомнен като футболист, трябва да приеме тежкия труд и неизбежните лишения! Това е моето мнение и се отнася за всички млади момчета. Доста добро впечатление направиха Мигел Дуарте и Мохамед Аши, които демонстрираха добра активност и умения. Малко повече ми се понрави Аши, защото показа повече ефективност.
Имах информация, че Индриас Бунаас е много добро попадение. За съжаление той не игра много, а аз загрявам бавно и не успях да натрупам впечатления. Видя се обаче едно авторитетно спокойствие на играч, който знае къде се намира, владее ситуацията и знае как да я развие. Лучано Скуадроне е познат в България от участието му в заарския Чуждестранен легион. Аз имам и допълнителна информация, защото изигра предния сезон с Хадакиас. Дано да си пасне с безукорния Живко Атанасов и да замести успешно Влатко Дробаров. Останалите попълнения са от български момчета, които са ни познати от своите изяви в предишните си клубове. Не мога да пропусна пристигането в отбора на Варна, на Алекс Колев. Известно е, че професор Илиев винаги го е харесвал и го е искал на Тича. Отново сме отбор с невиждано за България число, на собствени юноши в състава. Позволявам си да им припомня отново бащинския съвет на дядо. Няма резултати без труд и лишения! Който иска, ще направи всичко възможно да успее. Който няма воля, ще намери начин да си изтърве шанса.
Възможностите идват рядко, а във времето е доказано, че в Черно море са доста повече. От там нататък, всеки отговаря за себе си. Малко съм притеснен от липсата на информация за трети вратар и дано да се работи по този въпрос, че според мен е важно. Понеже се интересувам от история и мисля, че любовта към отбора започва от разказите за отминалите велики времена, ще припомня още една славна годишнина. Както е известно първият шампион на България е нашият предшественик Владислав през 1925 година. През 2025 година се навършиха 100 години от това славно събитие в историята на най-старият български футболен клуб! Събитието не беше отбелязано по никакъв начин и не се изработи дори едно възпоменателно флагче, въпреки представения проект!? През настоящата 2026 година Владислав отново става шампион, за втори пореден път през второто завършило първенство на България!
Оказва се, че ние пак имаме славна годишнина!? Дали няма да е авторитетно, възпитателно, джентълменско и красиво, ако преди всеки мач нашият капитан връчва на противника, едно флагче ознаменуващо тази част от славната ни история? Знам, че няма как да се случи нещо подобно, но аз припомням за годишнината. Припомням също, че емблемата на ФК Владислав е четирилистна детелина!