НОВИНАР – Изпрати ни материал

Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!

Както винаги за този мач се изговори много и все за Левски. Така е прието в България и така си я караме от стотина години. В предисторическия строеж на комунизма, това се обясняваше като нормално!?

Отборите на армията и милицията били най-силни, затова все за тях говорели подложените на статуквото журналисти!? Сега не са най-силни, но плямпането и подлагането продължават!? Преди те давали почти всички играчи за Националния отбор и затова, вниманието трябвало да е към тях!? Сега излязоха с едно българче, ако не броим съдиите, но пак са най-важни!?

Журналистическото войнство от Силистра до Гоце Делчев и от Малко Търново до Видин потъна в скръб и не крие сълзите си!? Проглушиха световния ефир с претенциите си за дузпа, а никой не споменава, че топката се удря първо в крака на защитника и после в ръката му!? При това положение, дузпа няма!? Някой може ли дори да допусне, че Вълков на ВАР ще пропусне изгоден повод да услужи на „правилния отбор“? Изкуственото раздуване на този случай, дори дават повод за оплаквания от съдийските отсъждания!? Най-съдийския отбор в световната история се жалва, от както винаги безобразния Железов!? Той се стара да ги спасява и само дето гол не можа да вкара, а те го плюят!?

За Станимир Илков нищо няма да кажа, че отдавна го „харесвам“ и по-добре да не почвам. Тук съвсем естествено изниква въпроса, защо положението с измисления фаул за гола на Левски, не беше повторено нито веднъж в телевизионното излъчване? Ясно се вижда как железния Влатко Дробаров среща нападателя с № 17 от Левски, отнема му топката и я овладява!? Топката променя посоката си след намесата на защитника и това недвусмислено показва, че нашето момче играе с нея!? Това е важен момент от мача, но той не беше повторен нито веднъж!? Екранът и медиите не са само за досадно и агресивно рекламиране на игрални филми, със силно напудрена художествена измислица!? Всичко е като по живково време. Пропаганда под пълна пара, а неудобното се замита под килима. Екзалтирания коментатор след гола на Левски обяви, че „мачът започвал от начало“!? Халюцинира момчето, но му е простено. Обърка ли се от радост, побърка ли се, не знам и не ме интересува. За голата и безпристрастна статистика, ще отбележа че преди измисления фаул за гола, имаше и измислено нарушение на Дуду срещу Цунами!? Това се случи току пред резервната скамейка на домакините и всеки може да го види.

Друг е въпросът, че Черно море отново допусна гол с глава от статично положение!? В Римската империя са казвали, че „Победителите не ги съдят“, а аз много уважавам мъдростите на античния свят. Крайно време е обаче, да се отстрани този постоянно повтарящ се проблем! Известно е, че не греши само който не играе, но ние перманентно настъпваме една и съща мотика!?

Не бива да забравяме, че варненския отбор е еталон за великата игра в свидната ни Татковина и трябва да даваме само положителен пример. Основното ядро вече много години е изградено от каймака на българския футбол. Футболисти като Живко Атанасов, Цветомир Панов, Васил Панайотов, Даниел Димов и Исмаил Иса са стоманена сплав от талант, опит и всеотдайност. Към тях добавяме и нашия македонски брат Влатко Дробаров, когото никой не счита за чужденец. Отскоро към старата императорска гвардия се присъедини Пламен Илиев и пасна като дялан камък към морския вълнолом. Всеки интересуващ се от правилния път за родния футбол може да преброи с колко свои юноши започна отбора на Варна!? Чужденците са малко, но отново са попадения на мъдрата и безплатна селекционна политика!?

Без да пренебрегвам никого от героите, искам да отбележа изключителната игра на Берк Бейхан! Отличавам го, защото е в началото на своя футболен път и трябва да знае, че талантът и старанието му са забелязани! Друга антична мъдрост гласи, че „Всичко е добре, щом добре свършва“. Този мач достави огромно удоволствие на цяла България с много малки изключения! Първия гол беше шедьовър на съвременните разбирания за футбол. Влатко Дробаров умно обърна фланга, Виктор Попов напредна и перфектно елиминира отбраната на противника, а Дуду гениално я засука във вратата! Това е красотата на тази игра и затова хората ходят по стадионите. Тук искам да насоча вниманието към едни често повтарящи се думи на Илиан Илиев и на футболистите. Всички от отбора, постоянно изтъкват ролята на публиката при домакинските успехи. Съставът на хората по трибуните е с доста широка палитра. Едни подкрепят безрезервно, други чоплят семки. Едни прощават грешките и окуражават момчетата, други се нервират и мърморят.

За да имаме право на всичко това обаче, трябва да сме на трибуните. Вали ли, гърми ли, ние трябва да сме там! В хубави и в тежки моменти, ние трябва да сме там! Особено в тежки моменти! Постоянно изискваме от футболистите да се раздават докрай, нека го правим и ние! С успехите и добрите игри, броя на зрителите нараства и това е така навсякъде по света.

Така както очакваме от момчетата да ни радват, нека им отвръщаме със същото и ние. Защото няма по-голяма радост за играчите от пълен стадион и нека Тича винаги да е пълен. Това зависи само от нас и ние можем да го направим. Не може да се живее с комунистическия метод: „Другари, дайте да дадем“! Всеки трябва да погледне себе си и да даде своя дан. Всеки от нас е една капка, но всички заедно сме море! Ние сме Черно море!