На днешния ден бившият играч на „соколите“ Пламен Михов навършва 67 години. Универсален футболист, който играеше като защитник, халф и нападетел от средата на 70-е и началото на 80-е. Пред Vsport.bg се върна към носталгичните спомени и приятните преживявания на футболния терен:
„Никога няма да забравя дебюта си срещу Дунав Русе. Годината бе 1976 в А група, а аз 18-19-годишен хлапак.Тогава, за да пробиеш в първия тим с един изграден състав от силни играчи беше много трудно или поне трябва отрано да имаш страхотни качества, които да си показал в юношеския състав, но и тогава пак бе трудно. Дебютирах с гол в Русе и бях на седмото небе от щастие. Треньорът ни Димитър Дойчинов или Дойчинката, както му викахме през годините, преди въпросния мач на игрище „Локомотив“ определяше групата с двустранна игра между титуляри и резерви. Много силно играх за резервите. Отбелязах много красив гол на Краси Зафиров и така Дойчинов ме включи като 16 играч във групата. Дебютирах срещу Дунав в Русе със невероятен гол, отбелязан с външен фалц в горния ъгъл на вратата на Русе. Спечелехме с 3:1, аз отбелязах два гола, а Пламен Христов още един. Това си беше мечтаният дебют“.
„Няма да заравя никога този силен наш отбор, макар и в Б група, с който спечелихме първия международен турнир „Варненско Лято „. Победихме най-силният за времето си чехословашки тим Слован, а на финала спечелихме срещу Тракия с 1:0. В отбора играеха само юноши и един „чужденец“ Тодор Гергов. По това време обаче титулярния ни нападател Иван Петров лекуваше контузия. Стана така, че канарчетата много са ни харесали на турнира. Видин Апостолов им бе изпълнителен директор, а Чико Дерменджиев треньор. Наблюдавали са ни и искаха да превлекат освен мен, още Митко Енчев, Пламен Гетов и Живко Господинов. Но останахме в Спартак.
„Как да забравяме факта, че съм играл срещу едни от най-силните футболисти в историята на футбола ни. Например един Георги Денев-Кучето. Беше голям играч, много маневрен и труден за опазване. Каква люта битка съм водил с него за всяка педя терен. И тук да спомена нещо много важно. Друг голям спомен за мен е свързан с името на Иван Вуцов, който пое отбора ни в началото на 80-е години. По това време към нас се присъединиха и няколко играчи на Левски. Няма да забравя и неговите думи – „Момче, от теб ще направя най-добрия централен бранител в страната“. Подготвяше ме за двойка централни защитници, заедно с Владо Николчев. За съжаление тежка контузия, която получих на тренировка в коляното, ме извади от играта. Вуцов направи всичко възможно да ми помогне. Дори ме приюти в дома си на Раковска за две седмици. На прага на дома му ме посрещаше винаги неговият кралски дог и една котка. Ходих в София на физиотерапевти, специалисти и при най-добрите лекари. Но за съжаление отново повторих контузията и …в крайна сметка кариерата ми свърши още ненавършил 25 години през – 1982 г.“.
„Да играеш пред пълни трибуни на Спартак или Юрий Гагарин бе невероятно, още пред очите му са препълнените трибуни с привърженици. Живях във време, запечатано с красиви спомени. Сякаш беше вчера. Да скандират името ти е сбъднат сън за един играч. Живот и здраве, пожелавам един успешен сезон на Спартак в Първа лига и дано има повече юноши в отбора ни, които да разказва само хубави спомени, каквито ние имахме навремето“.
