Четвъртфиналният сблъсък от турнира за Купата на страната срещу Ботев Пловдив показа нагледно какви са възможностите на Спартак Варна. Определено отборът има потенциал, интересни български играчи, а в самият мач варненци започнаха и с настроение, известна доза самочувствие, породено от подкрепата на публиката.
Любопитно щеше да бъде дали един отбелязан гол след двете положения, които се откриха пред Ромеш Ивей през първата част, щяха да наклонят везните в полза на „соколите“. И в двата случая панамецът се опита да ги изиграе ситуациите по най-добрия начин, но не му стигна и терен, както се казва на жаргон и разбира се спортен шанс. Но не това е важното. Определено отборът на Спартак има един много добър колектив и по-важното и една доста дълга за нивото на Втора Лига скамейка.
Дори отсъствието на опитните и важни играчи Ангел Грънчов и Наско Зехиров не се почувства, а това говори за завършена селекция и една добре свършена работа по време на предсезонната подготовка И тук е важно да се отбележи, че тези срещи имат друго естество, имат по различен заряд и доста често сме свидетели на изненади в този турнир.
Сега отново настройката е друга. Предстоят сблъсъци срещу отбори, които са жадни за точки, ще има и по-неподходящи терени, желание на противниците да се справят с лидерите във Втория ешелон. Започва отново битката, която и треньори, и ръководство, и играчи трябва да спечелят. А това ще стане само със силен колектив и себераздаване на всички играчи.
Разбира се, дял ще има има и публиката на Спартак, която несъмнено ще подкрепи отбора до последната секунда.
Навремето един от най-великите треньори в историята на футбола и Ливърпул Боб Пейсли казваше: „Едно от нещата, които казвам на моите момчета е, че ако играем в гъста мъгла, може да спечелим само ако сме взаимно свързани и играем колективно. И тогава няма да се се изгубим в мъглата. Ако има някаква формула на успеха, това е“…