Иван Вуцов поставя основите на силния отбор на Спартак Варна през 80-те години. Vsport.bg връща своите читатели към спомените на бившия председател на клуба Иван Славов, който ни напусна в началото на годината.
Mалко преди да си замине от този свят през март на 93 години, се срещнах с доайена сред спортните деятели на Варна Иван Славов. Той е Председател на УС и ръководител на Ф.К ЖСК Спартак (по това време след обединението на спортните клубове футболния куб носи това име) от 1979 до 1984 година и е идни от най-успешните ръководители в историята на клуба. По негово време Спартак печели първия международен турнир по футбол „Варненско лято“, а на следващата година играе финал. През 1983 година спартаковци играят финал за Купата на страната, загубен от ЦСКА. Следва участие в турнира за КНК и 1/8 финал срещу Манчестър Юнайтед. Следващия сезон Спартак печели и бронзови медали от държавното първенство. През 1994 година за известен период от време е изпълнителен директор на варненския футболен клуб, но самият Иван Славов обичаше да казва – “Аз винаги съм бил в помощ на клуба, даже и тогава, когато не съм заемал длъжност. Това е съдба,която носиш до края на живота си”.
Той е живото доказателство, че хубавите спомени не избледняват…. Именно те ни отвеждат в началото на 80-е години, когато Иван Вуцов поема варненския клуб. По това време в тима на Левски настъпват сериозни промени. След като печели Шампионската титла на страната през 1978/79, Купата на страната през същата година и по-рано през 1976 година, както и участие в епичен 1/4 финал за УЕФА срещу Барселона,1980 година е доста трудна за клуба. Въпреки, че печели бронзовите медали, за отбор като Левски третото място се смята за провал. Тимът отпада и рано за Купата на България. За много от знаменитите играчи на Левски този сезон ще е последен….Ръководството смята, че колкото и добри да са те, няма какво повече да дадат на отбор като Левски… Стефан Стайков, Стефан Аладжов, Николай Грънчаров, Владо Николчев, Воин Войнов, Гелето Станков, Павката Панов и още неколцина заедно с треньора Иван Вуцов ще си тръгнат, но някои от тях ще акостират на варненския бряг, за да оставят следа.
В спомените за това време Иван Славов говореше винаги в добро настроение – “От малък съм спартаклия. Веднъж като малко дете влязох в една бръснарница в родното си село Николаевка, Варненско. Там спореха големите. Едни спартаклии, други черноморци. Черно море беше буржоазен отбор, а Спартак на по-бедните слове, пролетариата. Аз застанах от страната на пролетариата и така до ден днешен… Бях икономист по образование, разбирах от сметки и планиране и преминах през партийните звена на Варна. Първо главен секретар и след това заместник председател на Областния Народен Съвет на Варна. Натрупах през тези годините голям опит. Отговарях за ефективността на икономиката във Варненски окръг и на мое разположение бяха много ресори-туризъм, финанси, капиталовложения, планирано строителство, счетоводна дейност и какво ли не още. Когато ме избраха за ръководител на ЖСК Спратак през 1979 година, времената бяха много трудни за отбора. Нямахме лоши футболисти, предимно от школата ни, но базата беше вече застаряла, четвърта година се мотаехме в “Б” групата….. Малко преди това беше създадена футболна секция “ЖСК Спартак”, за да се решават и футболни въпроси. От тук, от там научихме, че Вуцата бил по това време, през 1981 година във Варна на почивка…без отбор. Хрумна ми идеята да го поканя да ни стане треньор ей така, директно. Нали търсихме по това време промяна…Издирих го, поканих го в канцеларията си на кафе…. Малко след това срещата ни завърши в елитния рестрант “Одеса” в Морската градина. След много кандарми и съпротивления от негова страна не се договорихме. Накрая ми каза – “Абе не се хващайте с мене, ще си вземете беля на главата, аз съм бамбашка човек, габровец съм”. Но аз съм от хората, които не обичат недовършените работи. Грабнах се и заминах за София за нови преговори с него. Този път срещата ни бе в неговия апартамент. Спомням си, че на входа ме посрещна голямо куче. Той обичаше животните… И неговият дългогодишен приятел Иван Славков (Батето) беше там, с когото по-късно станахме много добри приятели… Така се събрахме трима Ивановци да избистряме новата политика на ЖСК Спартак… Този път вече се договорихме за личните условия и така тандемът от Левски Иван Вуцов – Людмил Горанов се озова във Варна. Само аз и моите помощнице знаем колко компромиси трябваше да направим в името на клуба… Когато пристига във Варна, Иван Вуцов заварва едно доста тежко материално положение на стадион “Спартак”. Иван Славов си спомня и първите думи на Вуцов за състояните на материалната база. Eстествено, по това време треньорът е свикнал да води отбор в далеч по комфортна столична обстановка.
“Как сте карали до сега, бе хора… За футбол ли ще говорим или за нещо друго… Нямате баня като хората, сауна с тангентор (подводно биостимулиране при спортни травми)…че хавлии и налъми даже Ви трябват.”
Ръководителят Иван Славов задвижва връзките, които е създал в областната управа и заедно с помощниците си Петър Минчев и Георги Турчелиев се хващат за работа. За една година се построява нова съблекалня с баня, прави се реконструкция и на стадиона, слага се метална козирка…. В новата селекция на отбора са включени и четирима бивши играчи на сините по настояване на Вуцов – Аладжов, Николчев, Станков и Зайков… За времето си тимът прави доста скъпа селекция за “Б” група. Методите на тренировки по това време се доста тежки. Покриват се и тестове на Кенет Купър за физическа издръжливост. ЖСК Спартак е безапелационен лидер в Северна “Б” група през сезон 1981/82 и с 59 точки, с 9 повече от втория Шумен и празнува завръщането си в “А” група. С амбиция да остави следа Иван Вуцов прави много добра селекция, като привлича от Академик Сф асовете Сашо Борсов, Боби Гьорев и Румен Димов. От Берое е привлечен Стефан Найденов, който ще се превърне в реализатор N:1 на клуба в “А” група. Началото е повече от оптимистично – 2:0 срещу градския съперник Черно море, 4:0 срещу Пирин. Но само след пет кръга Иван Вуцов напуска, за да смени Атанас Пържелов в националния отбор…
Иван Славов винаги си спомняше с носталгия за това време:
“Имахме един много хомогенен тим, създаден от Иван Вуцов. Сплав между наши талантливи юноши и силни играчи, които привлякохме в “А”група от други клубове. Всички бяхме оптимистимно настроени. Дори на тренировките присъстваха почти толкова, колкото и на мачовете. Много често след това са ме питали, а и аз съм си задавал въпроса дали ако Иван Вуцов бе останал за по-дълъг период, щяхме да завоюваме нещо по-сериозно. Всичко е относително. Мисля, че с Людмил Горанов, който го наследи, използвахме потенциала си и достигнахме до връх…”.