Валентин Димитров е едно от талантливите момчета, които днес градят кариера в Етър. Интересен е пътят на младия играч към футбола. По интересното е, че започва кариерата си в Черно море като нападател, преди да се квалифицира като вратар.
За началото на своя път към голямата игра и големите си мечти ни разказа пред Vsport.bg роденият на през.2006 година Валентин Димитров.
„Започнах да тренирам в Черно море. Един от първите ми треньора ми беше Страхил Байчев, при който направих първите си стъпки във футбола. На 7 години учавствах с детския отбор на Черно море на един турнир. Бях нападател и спечелих приз за голмайстор. Но стана така, че аз освен нападател, имах добър рефлекс и често в къщи като дете съм се хвълрях на кревата, за да уловя някаква топка (смее се). Стана така, че на международния турнир в Русе нямахме вратар и аз по неволя застанах на вратата. Пазих много добре, а на финала загубихме от Аристон Русе. Впоследствие записах 28 мача и 16 сухи мрежи. Но в интерес на истината, нямаше треньор на вратарите, който да ме напътства, а аз исках да се развивам. Баща ми Цветомир Димитров е приятел с Йордан Господинов и те са основните „виновници“ за моето израстване. Всички може би го познават Данчо Господинов. Един от големите вратари на своето поколение. Между 2019 и 2021 той бе треньор на вратарите в Берое. Отдели ми голямо внимание и ме тренираше индивидуално. Така започнах да играя за юношите на Берое. Това беше период на съзряване за мен. И тук дойде първото добро предложение. Да облека екипа на Етър. В юношите до 17 години при виолетовите имах добри прояви. Благодарен съм на Емануел Луканов и най-вече на опитния вратар Христо Иванов, който винаги ми дава съвети за това какво е необходимо да се усъвършенствам на този пост. Направих една полезна предсезонна подготовка с първия тим на Етър. Заедно с Христо Иванов сме част от дублиращия тим на Етър. Благодарен съм на съдбата до този момент, че всичко се развива добре. Имах предложение от Фратрия на полусезона, но отказах. Предпочетох да остана в Етър. Дойде и оферта от Нюрнебрг. Това е ключов момент за моето развитие, но какво ще правя в бъдеще, ще реша, когато навърша 18 години. Голямата ми мечта е един ден да заиграя в известен европейски отбор и да докажа, че в България също се раждат талантливи играчи, които играят редом с най-добрите във Европа“.
