Ниазим Исмаилов е един от позабравените играчи на на Спартак през 80-те години. Печелил е бронз с тима на Славия през 1982 година, а като играч на Спартак е част от силния тим на варненци, които печелят бронзовите медали през 1983/84 година и 1/8 финалист в турнира на КНК. След 1989 година играе в редица елитни турски отбори и приключва кариерата си на 42 години.
Въпреки, че от години живее в Турция, Ниазим Исмаилов не спира да следи изявите на своя клуб Спартак и говори пред Vsport.bg:
„Проследих изявите на моя бивш клуб Спартак и завръщането на отбора във Efbet Лига. Един наистина за мен щастлив момент, както и за всички ветерани, деятели и фенове, които са свързани с клуба. Имах много по-големи очаквания. Особено през зимната пауза се надявах на добър изход. А какво стана? Новите треньори имаха медиен комфорт. Не прочетох нищо лошо за тях, никой не ги критикуваше, а те направих и много грешки. Прогониха всички играчи през зимната пауза, а мнозина от тези, които привлякоха, поне една част от тях, не оправдаха надеждите. Всеки един опитен треньор знае колко трудно се гради нов отбор през зимата. И не знам защо ръководството не потърси обяснение за всичко това? Няма какво да правим анализ на всичко случило се, но щом като отбора изпадна, явно са допуснати професионални грешки в много аспекти. Виждам, че сега в тима се върнаха някои момчета, които се бяха приспособили към отбора, което е похвално. Надявам се Спартак да тръгне по правилния начин на развитие, колкото и да е трудно в днешно време. И да не се допускат тези нелепи грешки, а да се извадят поуки. На всички мои съотборници, с които съм играл, пожелавам здраве. Малко ми и тъжно сега да го кажа, но нека да си спомняме винаги и за тези чудесни играчи, мои съотборници и приятели, които не са между живите – Живко Господинов, Стефан Найденов, Красимир Венков, Ради Радомиров, оставили един отпечатък в историята на ф.к Спартак…“.