Мнение на Кирил Киров, привърженик на „моряците“!
Един луд мач, между най-стария футболен клуб в България и фалшификаторите на история от Фелибе. За тях играха общо трима българи заедно с резервите. Поредното неадекватно и жалко коментаторче, няколко пъти повтори, че Велев и Панайтов са играли за Левски, а Панов е играл за Ботев. Не му се събра в мръсната устичка обаче да спомене, че Минков е юноша на Черно море. Освен него, участие в тази среща взеха шестима юноши на нашата велика школа: Дюлгеров, Попов, Стефанов, Дичев, Василев и Златев. Това е повече от половин отбор. Това е пътят за дълбоко затъналият, нещастен български футбол. На кого му дреме обаче? Продажните журналистчета се стараят само да замазват гафовете на съдиите и комбините на кукловодите. Плещи се само това, което е поръчано, а проблемите ще ни ги посочат специалистите от Лихтенщайн и Малта.
Връщам се обаче на мача. Кой сгрешил и кой кого изтървал, ще анализират и коригират треньорите. Аз искам да изразя огромния си възторг от високия моряшки дух и изключителната непримиримост на нашите герои. Допуснахме доста грешки, но отново показахме, че сме отбор и че сме колектив. Жестоко осакатената ни и прекроена защита оставяше огромни пространства на бързите, мургави противникови чуждестранни легионери. Ние обаче сме моряци и не търсим, кой сгрешил и кой пропуснал, просто действаме, като отбор. Като голям отбор!
Не мога да опиша емоциите си, но и няма нужда, защото всички са ги изпитали и ме разбират. Знаех, че цяла нощ ще ми звънят и ще звъня, затова излязох на двора, поне жена ми да поспи. Всички моряци имат специални поздрави от Димитриос Хадакиас, който следи всички наши мачове и беше първия, който ми се обади, за да споделим огромната си радост. Нашите бивши футболисти играят в добри отбори, за добри пари. Не забравят Черно море и за разлика от някои служебно назначени за „грандове“, не ни съдят да си търсят заплатите. Всички помнят Варна и Черно море, и остават част от моряшката магия. Обаждаха се и хора дето са по моретата и по чужбините, защото моряците сме навсякъде.
Превъзбуден съм и не исам да дискутирам, но не мога да пропусна мрънкащите. Някой може ли да изчисли километрите които измина Васко Панайотов? Някой може ли да си представи този мач без него? Той беше навсякъде и отново благодарение на него бяхме с един човек повече, във всяка ситуация. Видяхме ли най-после работата, която свърши Велев? Споменавам всичко това, защото ми се иска и ние феновете, ама всички фенове, да сме неотменна част от този юмрук, наречен Черно море. Да се радваме на победите, но и да подкрепяме момчетата в трудните моменти.
Мимито направи голям мач и показа, че е класа. Класата на Матеус Клементе отдавна е потвърдена и безспорна. Украинския боец Сердюк чуруликаше приспивни песни до 70-та минута на канарчетата и след като ги приспа – избухна. Закариа игра здраво и вкара, след уникална, отборна атака във висш, евростил. Мади Кета ги пилееше, където ги хване. Когато се ошлайфа от Професора, с тази своя перфектна техника ще стане голям ас.
Впечатлиха ме поредните глупости на коментаторчето. Много внимание му обръщам, но той цял мач не върза две свестни думи. Когато каза, че Матиас вкарал с късмет, ми се прииска да му пусна клип с головете на Курьор. Той сравнително рядко вкарва с тежки тупалки. Повечето му голове са вкарани с късмет. С късмет излъга половината левскари през 2015, с късмет надбягва доста по млади бранители, с късмет е винаги там, където трябва. Голям е късметлия, а ние сме късметлии, че сме се родили моряци. Само Черно море!